И облаците ще плачат.
Сърдито ще се усукват.
Ще потъмнят клепачи,
със тътен ще се пропукат.
Ще плъзне полупрозрачна
зора от размити улици,
ще мачка небостъргачи,
ще прекатурва куполи.
Ще бляскат дъждовни капки
стохилядно дестилирани,
ще падат ли, падат, падат,
по бузите, по витрините.
А ти ще ме гледаш тихо
от здрачната маса в ъгъла.
Полека ще ме обикваш,
докато край теб разсъмвам.
Полека ще ме отвличаш
от тежката течност в чашите.
Ще я превръщаш на вино,
преди да се пръсне с трясък.
И ще обсъждаме нежно
електричеството на бурите,
докато вън, мокър и дремещ,
златистият ден ще се буди.
18 лета по света и у нас
Преди 1 седмица
Силна емоция и впечатляваща визия. Стихия, която търси споделеност... Написано е в бъдеще време, но пожелавам да се случва постоянно.
ОтговорИзтриванеБъдещето, уви, е времето, в което е невъзможно нещо наистина да се случи.
ИзтриванеСамо може да се каже в стих. ')
Да се преживее мислено.
Но и това е нещо.
Колко си права за бъдещето! Също както в онази песен ->>
ОтговорИзтриванеJust know that what we have in time will travel,
You see Things like this, they never quite unravel.
They weave into our dreams...
Мисля си, че когато споделяш нещо с някого, и той го възприема като напълно реално и възможно, това също е вид случване :)