Сипвам малко, много малко дъждовна роса.
А водата, натегнала от електричество,
пръсва старата глинена чашка за чай
на отломки нащърбени срички.
Спира времето; край трапеза от здрач
персонажите се тълпят безразлично.
Няма вече отдавна добър разказвач,
само приказки за необичани.
Сипвам малко, много малко ръждива роса.
Коленете ми срязва килим от тръстика.
Вдишвам бавно, после издишвам мъгла.
После чайникът тихо започва да вика.
Волна молитва воля
Преди 1 месец
... което ме подсеща: когато се съберем на гости у Илче, тя да ни направи чаЯна церемония. ;)
ОтговорИзтриване(Милият, милият чайник...)
Някой подхвърли (Марта;) и че ОБИЧайна церемония може да се заформи.
ОтговорИзтриванеВ по-добри времена :)
(А, той Чайникът е здрава изработка... уж.)