Ех, магесническа му работа ;)

На 22 декември в поредица „Човешката библиотека“ излезе „Ех, магесническа му работа“, дебютен роман на Калоян Захариев, грабнал сърцата и умовете на журито в Конкурса за ново българско фентъзи през 2012 г.

„Ех, магесническа му работа“ ще ви срещне с некроманта Лазар и верния му слуга Григор. За тях сиво ежедневие представлява викането на демони от Пъклото, съживяването на селскостопански добитък и обществените поръчки за няколко дузини немъртви. Спасяването на невинно създание не влиза в непосредствените им планове. А когато Лазар и Григор се оказват замесени в заговор от най-висше ниво, ще трябва да се справят с непреклонни нови и стари врагове, за да разберат истината. Като същевременно поддържат запаса си от бананови кашички и чисти пеленки. Второто като че ли е по-трудно.

Пътят на двамата герои към центъра на конспирацията минава през реки от закачливи откровения (без да броим Столичната вада) и океани смях.

Романът излиза в електронен вариант и събира поръчки за хартиен. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автор, редактори, коректори, художник и оформители.

За повече:
http://choveshkata.net/blog/?page_id=5087

Приказки за Юнаци и злодеи: "Зелена?"

Едни пазят природата, защото им е казано, че така е редно да се прави...

Други - защото искат да им е красиво; защото са духовни; защото увредената жизнена среда би станала непоносима за тях; защото биха претърпели финансови загуби; защото искат да се харесат на някого; защото е модерно.

А има и такива, които пазят живота, защото им е скъп. 

Не само собствения си живот, те не се идентифицират само със себе си и с личното си оцеляване, нито с оцеляването на общността, в която живеят, нито с оцеляването на човешкия вид въобще... Това са хората, които не нараняват природата не за друго, а защото съ-чувстват на всички форми на живот. Причинената на живо същество болка разболява и тях, бездушието на нараняващите им отваря рани...

Те биха пазили природата дори да нямаше правила и забрани, дори да нямаше опасност от влошаване на жизнената им среда и дори това да не им носеше никаква изгода. Такова именно е съ-усещането на света, което пропива всяка дума в тази Приказка, прозира в жестовете, в отношенията, в мълчанията, в болката. Една особена чувствителност, която прави героите хем приказно силни, хем опасно крехки, но през цялото време - в красива хармония един с друг. Такива за мен са истинските защитници на природата, тези по дух и сърце.

И ... може да има много зелени, наистина зелени разкази, но само някои могат да ме докоснат така и да ме приобщят към нежната задруга на Земята - този наш синьозелен  дом, може би символ на друг един, изначален дом, първообраз на всички останали, от който сме пропълзели някога, някъде ...

Дом.:)

"Приказка за Юнаци и злодеи: Зелена" можете да намерите сред останалите Приказки някъде  тук.

Дом

Те скитаха, загубили дома си...

И виждаха частиците му в мислите си.

Докосваше ги с полъха на вятъра.

Поглеждаха се - светваше в очите им.

Съзираха го в бързеите, рукнали

след летен дъжд край мъхестите камъни.

И скитаха. Земята си загубили.

Изтръпнали от ужас, че я няма.

Прозираше през топлината вечерна,
когато мек пожар топеше сенките им.
В мастилените гънки на небето бе,
в сълзата. И във крехкостта на цветето.

Докоснали се - трепкаше по пръстите им.
В ръцете им преливаше от нежност.
Те никога от там не бяха тръгвали.
От онзи дом, дълбоко във сърцето.

Ново е-издание на антологията „За спасяването на света“

И... хубавият ден дойде :)

Днес се навършват осем години от началото на поредица „Човешката библиотека“.

Навършва се и една година от първото издание на антологията „За спасяването на света“, тринадесетата книга в поредицата ни – и най-голямата, в повече от един смисъл.:)

Междувременно „За спасяването на света“ успя да порасне още. През ноември тя зае шесто място в класацията „Книгата, която ме вдъхновява“. А от февруари до октомври тече Копнеж за нейни илюстрации, специално за растящите художници.

Сега, за празника, представяме новото ѝ електронно издание:

http://choveshkata.net/blog/?p=5070

Освен познатите ни илюстрации между разделите то включва и онези, истинските илюстрации към текстовете, които По-желахме от Копнежа.

Като всичките ни е-издания, и това е без дигитални (DRM) защити. Разпространява се свободно на принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, съставители, редактори, коректори, художници и оформители.

Ако искате да зарадвате и четящите, и пишещите, заповядайте! :)  Имаме и възможност за изпращане като подарък.

Отчаяна церемония

Сипвам малко, много малко дъждовна роса.
А водата, натегнала от електричество,
пръсва старата глинена чашка за чай
на отломки нащърбени срички.

Спира времето; край трапеза от здрач
персонажите се тълпят безразлично.
Няма вече отдавна добър разказвач,
само приказки за необичани.

Сипвам малко, много малко ръждива роса.
Коленете ми срязва килим от тръстика.
Вдишвам бавно, после издишвам мъгла.
После чайникът тихо започва да вика.

Песента на ханджията - Питър С. Бийгъл

На 8 ноември, събота, излиза електронният вариант на „Песента на ханджията“ – най-мащабният роман на Питър С. Бийгъл и първата преводна е-книга в поредица „Човешката библиотека“. Изданието – с пълното знание и насърчение на автора и агента му – ще е без никакви дигитални (DRM) защити.

Ще ви чакаме – да попеем и попразнуваме. :)

Все така имаме нужда от помощта ви – за да решим дали да правим хартиен вариант; и дали да включваме повече преводни заглавия в поредицата. За подробности и поръчки елате тук – и споделяйте с вашите четящи приятели.

Може да ни отбележите и в Goodreads.

Благодарим ви – и продължаваме!

Gallifrey

Само стъпка назад в тишината
ти рисуваш по спомен очите ми.
Аз съм ничия като вятъра.
И отсъствам като небитие.

Ти за малко да хванеш ръцете ми,
да ме хванеш преди да пропадна.
Аз ранима съм като цветето.
И чуплива съм порцеланово.

Малка стъпка назад в тишината
се топи от дъха ти света ми.
И пулсира под мене земята
в плетеница от тихи пътища.

Аз пристъпвам в пустиня от атоми,
с неоформени още вселени...
Но оставям при тебе душата си,
само стъпка назад във времето.

*
https://www.youtube.com/watch?v=k-SBNgu1hO4

Нищо ми няма

Всичко е толкова простичко днес
- тихо ръми и покарват налъми,
камък се пуква - изтича небе,
тихото става стръмно.

Всичко е тъй, както трябва да е,
никнат в стрехите капчуци.
Аз съм добре, (несъмнено) добре,
шляпам в калта и се уча.

Всичко е тъй, както трябва да е,
- трака строшено зад ъгъла.
Капките мокрят, паважът боде.
Стръмното се закръгля.

Нямаш представа какво ми е днес...
Пеят в дъжда хор олуци.
Всичките локвички пеят и те,
цялата плувнала улица.

Всичко е хубаво, даже е шест.
(Не, не ми трябва промяна...)
Аз съм добре (виж ме), добре.
(казвам ти...) нищо ми няма.

*
https://www.youtube.com/watch?v=uB8z5EIbLio

„Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Ако подхванеш промяна заради самата нея, защото някъде си чувал, че е здравословно да се прави от време на време, то начинанията ти няма да имат своя душа и ще се разпаднат в ръцете ти като първите хора от глина...

Ако промяната е пътят, по който си тръгнал някоя сутрин, за да направиш нечий ден по-добър, тогава, някъде там, горе и леко встрани, в земя винаги много далече от теб и в същото време скрита от ума ти само от тънък невидим воал, Вечните рицари на Промяната ще чуят стъпките ти, ще тръгнат с теб и ще нашепват в ухото ти.

Защото истинска промяна може да има само ако сърцето ти пее за нея, ако копнежът по един по-красив свят те изгаря отвътре, прелива навън и повлича и други...

Ето един опит да се разкаже за промяната - ако не за друго, то поне за копнежа по нея : „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ 

А има ли и ще има ли промяна? и Кой движи промените в света? и Къде става в действителност промяната - първо вътре в нас, а после навън в света или обратно? - това са въпроси, които остават открити и чиито отговори варират от абсолютния минус до абсолютния плюс, но истината не е нито само на единия, нито само на другия полюс.

Истината е главоблъсканица, лабиринт от различни перспективи, а пътеводител в нея е волята да разбереш всяка една от тях. Да разбереш и усетиш истински Другия, без осъждане и без измамното чувство за непогрешимост.

event horizon

някъде из безкрая има място,
където изхвърлят всички ужасни сценарии,

от онези,
в които спасението идва само секунда по-късно,
в които не ти достига само една глътка въздух,
само един удар на сърцето,
само един мах на миглите,

докато в таверните,
край мръсните плотове,
се договарят
за крайната ти цена
в лепкави сребърници

къде е сега този, който се пазареше разгорещено,
който чупеше и трошеше,
който посичаше с хиляди враговете ми,
яростно
и неутешимо

къде е който пресипна от викане,
този,
чиито нозе най-после се подкосиха,
чието гърло се задави,
чиито сълзи пресъхнаха,
чиято кожа се набръчка и повяхна
от дъха на ентропията,

изстиват сега пръстите му,
в последен опит да издраскат тухлите на затвора ми,
стоманата на паяжините ми,
стените на мислите ми.

Почти (почти) счупих вратата между световете,
но ключалката й не поддаде,
но умът ми не се отключи
за верните комбинации.

И сега, край бунището на безкрая,
сред умрелите клетки на света,
сред разложението в тъканта на нещата,
не очаквам никого,

от мен изтичат червени кълбета светлина,
а в мен (мен?)
нахълтва изначален мрак.

Къде е сега този,
който ?

Блясък

Кухненските плочи под гърба ми
носят стерилния мирис на болница
и хладнят малко под тила,
там, откъдето тръгват първите ледени тръпки,
а земята се завърта и отдалечава ... плавно.

Нокътят ми небрежно одрасква гладката повърхност
преди да замре завинаги.

Все си мислех, че в края
декорите се отместват,
а зад тях остава да зее безформена празнота.

Но сега нищо не помръдва по кукленските мебели,
картинките им здраво са се сраснали с мен,
чак до стъкленото на зениците.

Някой ден,
точно преди да порасна,
ще се разклатят и паднат,
като млечни зъбки
от венците на мислите,
докато
не остане
нищо -

купичка с медночервен чай,
покривка
с мирис на гладено, каша и захар,
люлка с олющена боя,
лепкава мушама,
тъмно антре
към друг свят,
пазен от лъскав трилистник.

Така и не успях да премина
през пролуките зад листата
и сега тънка рубиненочервена струйка пълзи по улеите на пода
и няма кой да я спре
няма...
в радиус от десетина и повече галактики.

Криволичи бавно
край бледното вледенено на пръстите,
по онова изтъркано до блясък,
лишено от всякакъв смисъл,
отдалечаващо се
бяло

на плочките
към
Безкрая

*
https://youtu.be/TCJ_UV3XCuQ

Тъмно цвете

На улицата, тъкмо до вратата ми,
е цъфнало таз сутрин тъмно цвете.
С попарени листа и мътен блясък,
със някакъв убийствен цвят на пепел.

И по-нататък, дето край паважа
деца играят, нощем е разкалял
дъждът лехите. И проплаква влажно
капчукът.  А небето  ц я л о

покрило се е тънко със стомана
и бавно натежава. Натежава
над улицата, тъкмо до вратата ми.
И скоро ще пречупи бравата.

И скоро ще пропадне с трясък
таванът, капал дълго цяла зима.
Под него ще остане само плява,
която ще израства сива.

Цветята ще се върнат под земята,
към онзи  миг преди да са покълнали.
И дълго ще е тихо. Безвъзвратно.

А после ще се срутят стълбите.

Копнеж за човечни книги

Приятели (:

Човешката библиотека обявява Копнеж за човечни книги:

http://choveshkata.net/blog/?p=4447

В Копнежа могат да участват книги с художествена проза, издадени на български през 2013 година; хартиени или електронни, родни или преводни. Номинациите са отворени за автори, издатели, читатели и всеки, който се вълнува от бъдещето на книгите.

Книгите, за които копнеем, покриват първите 4 критерия за включване в поредица „Човешката библиотека“. Темите и жанровете са свободни.

Крайният срок за участие е 30 април 2014.

Отличените издания ще бъдат обявени през декември и Човешката библиотека активно ще помага с разгласата и разпространението им.

При оценяването предимство ще имат по-малките издателства и независимите издания.

Смисълът на Копнежа е да помогне на:

а) авторите и издателите – с най-слабите звена в пътя на книгата до читателите: разгласата и разпространението;

б) читателите – с пресяване на пре-огромния брой заглавия, които излизат всяка година.

Пълните условия и най-актуалната информация за Копнежа открийте тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=4447

Очакваме ви!