***
Там, където сенките на гномона се удължават невъзможно
и се разтрояват
в един невъобразим свят,
където на хоризонта се мяркат причудливи кораби,
летящи и начупени,
с повече измерения по мачтите от допустимото,
там, изхвърлена на брега,
извайвам думите си от пароски мрамор,
от кедрово дърво,
от бяла глина,
оформям внимателно всяка тяхна сричка,
точно толкова, колкото да ги чуеш,
точно толкова, колкото
да не ги разберат други,
има свещена мярка за всичко.
(Из "Едно")
Няма коментари:
Публикуване на коментар