Златен връх

Там стъпките ми се оплитат в корени.
Под изгорялото фасадите поглеждат
с очи от сажди и зеници-спомени.
Стълбището разбито ме посреща.

До горе липсват всичките му кътници.
Да... липсват като зъби на старица.
Резците глухо рухват под петите ми
и шепнат завалЕно: "Няма връщане".

А стаята... Усмихва се порутено
със намек за балкон от седем педи.
Завесите затулват стари лудости.
Вратата крие чер портал към ... нещо.

С подметките подритвам тихо камъче
отдавам тъжно почит на живота си.
Детето в мен рисува сини замъци.
Жената в мене си начупва ноктите.

На ивици се смъквам чак до плочките
подпряла тежък зид от спряло детство,
където всички пътища започнаха;
където се завръщам цяла вечност.

Breath and Life