И последната своя сълза
заледих и захвърлих на плочките.
Тъй съм кротка, и даже добра,
и си дялкам ледени топчета,
и си вдигам къща от сняг.
Тук водата прекрасно замръзва.
От висулките става и шах,
цветовете ще мисля по-късно.
Виж последната моя сълза
- замразих я, а после я пръснах.
И я сложих под перлен воал-
стъклен прах в реквизита на мъката.
Тук следобед прилича на здрач;
пия чая си блудкав на кубчета.
В пет без десет. И нямам слънца,
само куп ореоли надупчени.
Аз съм тихичко ледена, знам...
и кръвта ми е нейде под нулата.
Обездвижих рой кръвни телца
и сега не препускат до лудост.
И така... си играя на шах,
както казах. Червено и бяло.
Срещу мен тихо мести Студа,
а броячът в снежинките спрял е.
18 лета по света и у нас
Преди 1 седмица
болезнено е, особено в сърцето на лятото, като леден къс в чашката на розов цвят
ОтговорИзтриванепоздрави! ( ДА ТИ ПОЖЕЛАЯ победа в ледения шах, ако наградата е размразяване, но да не боли, да пее)
(Дано поне разхлажда:)
ОтговорИзтриванеБлагодаря за пожеланието ... Надявам се студът да е лош играч, щото аз не ставам
:)
то ясно, че разхлажда, но дано не смразява!
ОтговорИзтриванепоздрави за въздействащата поезия, Е