Мисли

В тънички клонки се люшва дъжда
и по тревата покапва мъниста,
в нея прошарено спи есента.
А по прозорчето стичат се мислите ми.

Вятърът роши килим от листа,
всяко - по своите багри единствено,
старец, на края на сенките спрял,
махва с гребло и помита ги. Мислите.

В кошче ракитено мърка денят,
сгушен на прага на бедна женица,
драска по плочките риж котарак,
мокри перваза, разплисква ми мислите.

Всичко се спуска по стръмна дъга,
хладен порой, мръсна пяна и листи.
Всичко тече, даже моят сив свят,
а подир мислите капе мъниста.