събота, 7 май 2016 г.

Забав(е)на терапия

Стъпка назад, стъпка надясно,
докато мислите стават по-ясни,
вдишай-издишай... сънно броене,
всичко забързано в теб да задреме,
чувствай внимателно и наобратно,
докато болката стане приятна,
няма да мине (има ли смисъл?),
само че лекарят тъй е предписал...

Поглед нагоре, поглед наляво,
нека картинките да избледняват...
Слънце строшено, ключ на верижка,
кукла, пристегната в режещи нишки.
Дишай, не спирай; дишай, заглъхвай,
докато мракът във теб се задъхва,
докато устните бавно извива
(куха усмивка, но ти отива.)

После до прашния тъмен прозорец
чакай небето да ти от(го)вори.
(Няма да мина. Има ли смисъл?...
Само че мракът ми тъй е написал.)
Счупени изгреви,
спомен за птица,
вехто хвърчило.
Шах на царицата.

2 коментара:

  1. Според мен нито е забавна, нито забавена, а трябва да е забравена или забранена, защото чувството за обреченост и безизходица е ужасно...

    Но пък от друга страна, закопнях за въздух и небе... :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А ти измисли още няколко заглавия :)
      Безизходица, да. Добре, че е мисълта за въздух и небе :)

      Изтриване

Търсене в този блог

Архив на блога