събота, 25 декември 2021 г.

Снегоздрач (rem)

Какво имаше вън,
помниш ли?
(Не вярвай...
в шепота на заскрежените стъкла,
звънчетата на рекламите,
белобрадите картинки на спомените.)

Прозорецът ни е само красив декор,
весела картичка
с гирлянди-снежинки и борови клони
с приказна горска пътека
пред прага;
примамка.

В къщата е топло и меко,
лудува огънят в огнището,
хвърля по стените кадифени сенки
- фрески от току-що отминалото.
Кой може да хване миговете в дланта си,
да спре с дъха си бурята
от неукротимо време?
Ето, то скърца дори тук, по дървените дъски на пода,
свисти зад решетката на камината,
вие в комина.

(Какво имаше вън...
помниш ли?)
Ръката ти се отпуска,
натежала от чашата тъмно вино,
клепачите се притварят
сред мирис
на портокалови корички и канела,
червено-зелени лампички
мигат по гладкото на бузата ти,
докато вън,
вън здрач на парцали

затрупва света. 

4 коментара:

  1. Само не махай и последното “ни” в следващия вариант. Моля те! :)

    ОтговорИзтриване
  2. "прозорецът е само красив декор" :)) ... като ми кажат да не правя нещо и едни дяволчета ме прихващат ;)

    ОтговорИзтриване
  3. И след тази редакция чувството от приятната обстановка, удобство, задушевност и взаимност остава. Уютно е когато две души общуват по такъв начин. И тогава времето и случващото се навън нямат никакво значение. Смисълът на битието е в общуването на сродни души. Материалното остава на заден план. Ето, че имам ново възприемане на “Снегоздрач”, сигурно и поради твоето дълго отсъствие :)
    Не го приемай лично, просто мои си размисли някакви.
    Спомняш ли си “Вървят ли двама на дълъг път и път да няма не ще се спрат…”? Така ми звучи в момента и “Снегоздрач”, колкото и налудничава да е тази асоциация.

    ОтговорИзтриване
  4. Макар че съм скептик, и аз го възприемам малко различно. Сигурно поради дългото ми отсъствие :)

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог

Архив на блога