Снегоздрач (rem)

Какво имаше вън,
помниш ли?
(Не вярвай...
в шепота на заскрежените стъкла,
звънчетата на рекламите,
белобрадите картинки на спомените.)

Прозорецът ни е само красив декор,
весела картичка
с гирлянди-снежинки и борови клони
с приказна горска пътека
пред прага;

примамка.

В къщата е топло и меко,
лудува огънят в огнището,
хвърля по стените кадифени сенки
- фрески от току-що отминалото.
Кой може да хване миговете в дланта си,
да спре с дъха си бурята
от неукротимо време?
Ето, то скърца дори тук, по дървените дъски на пода,
свисти зад решетката на камината,
вие в комина.

(Какво имаше вън...
помниш ли?)
Ръката ти се отпуска,
натежала от чашата тъмно вино,
клепачите се притварят
сред мирис
на портокалови корички и канела,
червено-зелени лампички
мигат по гладкото на бузата ти,
докато вън,
вън здрач на парцали

затрупва света.