Eternalia

Посипва се нощта - кобалтов пясък
по пукнатата броня на сърцето ми;
мъжът във мен най-после пораснал,
най-после е достигнал себе си.

Коя съм аз... (наистина?) Не зная,
сто личности се борят за лицето ми.
Но нещо днес отказва да играе
на принцове, злодеи и принцеси.

Докато тихо с него разговарям
открехват се беззвездните завеси.
Избягало от Тъмната си стая,
детето в мен намира себе си.

Подскача по пътеките лъчисти,
в очите ми събира светли нишки...
Коя съм аз? Въпросът е безсмислен.
И всички думи в него са излишни.