Eternalia

Посипва се нощта - кобалтов пясък
по пукнатата броня на сърцето ми;
мъжът във мен най-после пораснал,
най-после е достигнал себе си.

Коя съм аз... (наистина?) Не зная,
сто личности се борят за лицето ми.
Но нещо днес отказва да играе
на принцове, злодеи и принцеси.

Докато тихо с него разговарям
открехват се беззвездните завеси.
Избягало от Тъмната си стая,
детето в мен намира себе си.

Подскача по пътеките лъчисти,
в очите ми събира светли нишки...
Коя съм аз? Въпросът е безсмислен.
И всички думи в него са излишни.

Не заспивай

Корабът заседна, капитане.

Твърде дълго бягахме от бурята.

Стана на парцали мокри знамето,

пясъкът затлачи руля.

Схлупено над нас тежи небето.

Нощните звезди са непознати.

Не заспивай още. Нека свети

в дръзкия ти поглед синевата.

Мракът по солените ни рани

с виното попива във земята,

гние сред гредите гордостта ни.

Вярата я скърши вятър.

Корабът го няма, капитане.

Сушата е краят на играта.

Щом заспиш, тя тихо ще ни хване

в бездната, в която нищо няма.

Ayreon