Кодова дума Сянка

Новата луна, първата от всички седем,
издължава несъразмерно сянката ми
- лунен часовник,
втората я удвоява огледално,
третата и четвъртата минават ъглополовящо,
завършват звездата от мрак...
Когато изгрява и седмата,
толкова сенчести светове се пресичат в мен
че вече не съм аз
а кръстопът, загубен в безкрая...
-
Мракът по кожата ми е толкова плътен,
задушава нежните отпечатъци,
в счупения капан за писъци
звукът се насища до невъзможност,
пропуква небето
избива портал към ... другаде
пътят назад е зазидан
дори през времето
дори през погледа ти
няма връщане
няма
-
Бяло е, но и черно
върви сянката ми на три стъпки зад мен,
чернее в белотата ми,
тежи в лекотата ми
но зная, че когато костите най-накрая се разпаднат
и се разпилеят на вятъра
сянката ще е там
да ги помни
да ги запечата наобратно
в тъмната си матрица
да ги поднесе към слънцето
... черно и бяло - две преливащи се бримки
в знак за безкрайност
-
(Какво имаше вън,
помниш ли?...)
В тишината на новия ден
въздухът вън е кристално чист
и снежинките леко скърцат в крехките си въздушни спирали,
после тихо звънтят по стъклата.
Там, на прага на света,
очите ми преливат от ц/светове.

*
A Million on My Soul