Тилиси

някога бях звънък ручей,
събирах живота в игриви бързеи,
дъждът плачеше на рамото ми,
небето се стичаше по бреговете ми
с цвят на размита дъга
с цвят на пастелено детство
слънцето ме гъделичкаше с лъчи,
после плясваше с медни стъпки в дъждовните локви
и бълбукаше по вълните

кога се заблати дъното...
не разбрах
един ден песъчинките заскърцаха ядно
камъчетата се изостриха
раците войнствено наточиха щипки...
и бях, и не бях

ти дойде до брега невярващ
отражението ти се сепна
по лицето ти трепнаха бръчици
Ти ли си, прошепна,
но водата не върна ехото
завлече в мътни спирали звуците
тилиси... опитах да изромоля в отговор,
до сълзи опитах, a
наместо това гневът се надигна и
заля бреговете

заля бреговете
и те отнесе