вторник, 22 август 2017 г.

Съм_не_ние

Животът - халюциноген.
Капе мъгливо в зениците.
Сутрин прозорецът става небе
и ми нашепва - птица си.

Чудни видения бягат край мен
- мътни петна пред очите.
Трепкат и махат. Махат с ръце.
Трескаво нещо ме питат.

Горе небето - ярко желе,
долу - хрущене от счупено.
Някой ме пита съм ли добре,
някой ми шепне - лудост е.

Слънцето блясва с остри лъчи,
да ме събуди опитва.
Само за малко. После боли.
После умът ми литва.

2 коментара:

  1. Малко са творците като теб, при които чувство и мисъл, сърце и ум са в идеална хармония.

    Честит Рожден Ден! Много здраве, вдъхновение и сбъднати мечти! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти :)

      Бих се радвала наистина на подобна хармония :)

      Изтриване

Търсене в този блог

Архив на блога