И треперя в мъглата с вечерния студ.
А тълпите крещят... без да виждат лицето ми.
Във екстаз се превиват... превиват без звук.
И е тъмно и глухо. Аз оставям ръцете си
клоунади да правят. Просълзени от смях
шумни сенки подхвърлят ми медни монети.
Смешно устни извивам, но духът ми е ням.
Нямам смисъл, ни спомен. И жонглирам високо
над главата си с шепа фалшиви звезди,
в странен свят от ъгли с подменени посоки,
с вкоравено небе и със слепи луни.
А отвъд лабиринта от шепнещи камъни
прашен път се е кривнал безцветно на юг.
Аз съм градският шут. Но понякога само..
Във нощта зад очите ми смее се друг.
Когато ценностите на един свят са подменени,единственото възможно поведение което остава на човек (освен самоизолацията) е да се прави на клоун. Тъжно, но (поне за известно време)оцеляващо. А какво следва след това - пълно разграждане на личността. Аз не вярвам да се стигне до там, но ако промяната не се инициира от нас, ще бъде предизвикана отвън, а това става с глобален катаклизъм.
ОтговорИзтриване