неделя, 17 януари 2016 г.

Осем

Разпиля се на прага, посърнала.
Седем нощи не беше се вдигала.
А на осмата стана и тръгна.
Да побегне от мен. Да я стигна...

И когато затварям очите си
все я виждам - примряла, и глуха,
със безплътните стъпки на призрак
да залита по пода на кухнята,

към онази преграда, където
от живота остават трошици,
а отвъд се простира небето,
не на двора небето; космичното.

Аз на прага й спъвам нозете,
здрави нишки от злато я впримчват,
тя се плисва на пръски, разделя се, 
между пръстите ми изтича...

Седем нощи се борих с душата си,
а на осмата тя си замина.
Оттогава стоя до вратата...
Не към двора вратата; космичната.

8 коментара:

  1. Римата, в която пишеш за мен е голяма загадка. Как успяваш да подбереш и подредиш така думите! :)
    Хубаво е да гледаме към звездите, но без тъга и без съжаление, защото рано или късно пак ще се завърнем там.
    А земният живот е невероятен! Той е училище - при това много интересно, отговорно, с много предизвикателства, посоки, възможности, чувства, възприятия, емоции, падения, възходи...
    Затова не съжалявай, че си тук. То е само миг от еоните време, които са пред теб. Изживей го по най-добрия за теб и другите начин :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. (Гледам да не насилвам думите, и тогава те сами се подреждат и римуват. Опитам ли умишлено да ги наглася, се разбягват :)

      Съгласна съм с теб принципно. И се надявам наистина да е така.
      ... В живота идват и такива моменти, когато човек се чувства угаснал отвътре, без пламък, изгубил умението да следва сърцето си; и трябва да се освободи от това усещане, било то и само с писане.

      Изтриване
  2. Като надникнах за последен път в космичното, припомних си за онова дете:

    http://kal.zavinagi.org/?p=80

    А ти, нее-сан, припомни ми и нещо друго. Две други. Но още не е време да ги споделя.

    Сега се връщам да се отразявам в отражения. Твои. ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Твоето стихотворение е много нежно; не като това, моето.

      Когато бях малка все ми липсваха такива другарчета...
      :)

      Изтриване
    2. И на мене ми липсваха. :D

      Но да, то не е баш моят ответ към душата ти. Ония двете космичните са (ако не ме лъже памет)... ще да дойде и техният звезден час. ;)

      Изтриване
    3. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване
    4. :)))

      Моето оттегляне по тия места е по-сложновато:
      http://negesta-lucidity.blogspot.bg/2010/08/blog-post_15.html

      Изтриване

Търсене в този блог

Архив на блога