Има нещо счупено в живота
- стара люлка с цветове изтрити,
празна гара с пейка на перона,
до която свършват всички линии...
Вехта книга с жилки потъмнели,
жълти листи, избледнели ноти.
Мръсни плочи, срутени тунели,
под които се процежда грохот,
тесни коловози; тъжни релси.
В ниското им скачат сиви хора.
Влакове отникъде..., траверси
вече изтънели от умора.
Има нещо счупено... Нагоре
всичко е покрито с ситна пепел.
Даже да си феникс по природа,
ще засипе с тонове крилете ти.
Има нещо. Счупено... Защото
скачаш и привидно имаш избор.
Но дали наистина е
твоят,
или ти самият си измислен ...?
Скачаш и привидно имаш избор...
ОтговорИзтриванеhttps://www.youtube.com/watch?v=hlZNWI5FdOQ (особено към края; особено ако знаеш историята на Final Fantasy X)
(Да НЕ се чете като призив *смея се* – а като... пристигналост. Един проблясък припалва друг...)
Красиво...
ИзтриванеИмаш избор, да, но има и една основна "нишка", от която не можеш да "избягаш" и със сигурност се сблъскваш със сериозни последствия ако опиташ.
ОтговорИзтриванеЧел съм, че преди "скока" духът (егото) се запознава с основните моменти от предстоящото прераждане и има избор дали да предприеме точно това "пътуване".
Може би трябваше да започна с това, че стихът е перфектен. Умението ти да създаваш цели светове от рими е просто невероятно :)
Все съм се чудила дали сериозните последствия не са напълно преодолими, ако имаш достатъчно настойчивост и смелост да контролираш живота си. И дали да се оставиш на течението не е просто безволие и страхливост?
ИзтриванеНо опитът ми е точно такъв: ако кривнеш от основната линия, става много, много зле.