понеделник, 27 юли 2015 г.

Vert

Il s’alourdit, d’un coup il s’alourdit,
l’été précoce, sauvage et enragé.
Et dans les roches une herbe folle naquit,
des fleurs surgirent aux angles fissurés.

Au bord des dalles craquelées de l’eau jaillit.
Un pâle soleil germa au bout du seuil.
Et par la porte d’entrée en bois pourri,
des tiges percèrent, dans un excès de feuilles.

Et un silence pesa au-dessus du sol.
Les bruits luttèrent. Mais le silence resta.
Longtemps je l’entendais tuer les sons...
(Du toit glissèrent partout de lourdes lianes.)

Il s’alourdit, d’un coup, et me blessa.
Là, sur mes lèvres, tous les mots flétrirent.
Et sur mes cils éclot une fleur malade,
tordue, vivace, rebelle, tellement avide.

Au coin de l’oeil grandit une plante bleue,
ses pousses strièrent les gouffres de mon être.
Quand elle troua l’écorce de mon coeur,
le monde autour se mit à disparaître...

петък, 3 юли 2015 г.

Счупено


Има нещо счупено в живота
- стара люлка с цветове изтрити,
празна гара с пейка на перона,
до която свършват всички линии...

Вехта книга с жилки потъмнели,
жълти листи, избледнели ноти.
Мръсни плочи, срутени тунели,
под които се процежда грохот,

тесни коловози; тъжни релси.
В ниското им скачат сиви хора.
Влакове отникъде..., траверси
вече изтънели от умора.

Има нещо счупено... Нагоре
всичко е покрито с ситна пепел.
Даже да си феникс по природа,
ще засипе с тонове крилете ти.

Има нещо. Счупено... Защото
скачаш и привидно имаш избор.
Но дали наистина е твоят,
или ти самият си измислен ...?

Търсене в този блог

Архив на блога