събота, 7 март 2015 г.

Делириум

Повикай ме веднага щом презреят
малините в градината от крясъци,
когато във сумрака край алеите
цветя се вдигнат от подвижни пясъци.

Надеждата когато с бяс поникне
звънни ми, викай силно да те чуя,
пред вятърните мелници не спирай -
въртят се бързо, хищно мачкат думите.

Когато проговорят нежно камъни,
писмо прати ми в някоя бутилка.
Но моля те, спести онез баналности...-
целувки, валс и люлка под звездите.

А случи ли се да сънуваш буден
как стълбите ми плувнали са в бурени
и как танцуват луди пеперуди
по фините дантели на заблудите,

над мен смили се, жертвай някой делник,
вземи назаем онзи хилав спомен,
увий във вестник нещо непотребно,
и смело влез - стените са съборени.

Налей ми нещо против тая треска -
очите ми са прашни Атаками,
нощта спусни или поне завесите,
а после - ме спаси от лудостта ми...

6 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Трябваше да прочета малко повече, та затова предишния коментар не беше съвсем завършен. Не е лудост, а просто друг свят и може би далеч по-истински и по-непреходен от нашия. Рядко попадам на такава Дулсинея, a какъв Дон Кихот (на нейното ниво) би бил достоен за нея, идея си нямам :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за внимателния прочит :)
      "Делириум" е поизтупано от праха старо писание.
      За жалост, в един момент приказното пресъхва. Светлото се счупва.
      http://negesta-lucidity.blogspot.bg/2014/09/event-horizon.html

      Изтриване
  3. Прочетох твоя event horizon, запознах се и със сценария на едноимения филм. Аналогията, която правиш е ясна - наистина лош сценарий, който не би следвало да види бял свят. Любител съм на нучната фантстика още от съвсем малък, но вярвам в Разумността и Градивността на сценария. В този смисъл "този", който временно ти липсва не е от значение, защото Онзи (ти го наричаш Непонятни, Слово и с много други имена в стиховете си) винаги е с теб. Така че, бъди оптимист и горе главата! 😊

    ОтговорИзтриване
  4. И отново благодаря. :)
    Заглавието е свързано с научната фантастика (но не и с филма). А въобще с физиката на черните дупки.
    Да вярваш в добрия сценарий дава добра настройка. Стига да можеш да го правиш.

    (Този и Онзи са объркани понятия. Водят към едно и също; и към различни неща. Според мен най-големият конфликт е вътрешният, в който се карат и разминават твоите собствени начала: мъжко и женско. Този конфликт се наслагва навсякъде в околния свят, докато не бъде изчистен. Чисто по юнгиански. Най-първият свещен съюз е вътрешният, той води до първата цялост, без която не можеш да бъдеш част от съюзи на по-високо ниво.)

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог

Архив на блога