Преди утрото

Скалите ти раздираха нозете.
Гранитна твърд и лед. И няма свършване.
Денят ти обещаваше небе,
нощта дойде и нещо в теб прекърши.

Вихрушката се вкопчи във ръцете ти
и злобно ти зашепна да се пуснеш.
Секунди слабост - долу чакат бездни.
Духът ти те предаде преди утрото.

Духът ти забълнува светли изгреви,
на морски брегове, в прегръдка тиха.
Не чакай да те хване принц от приказка.
Героите отдавна си отидоха.

Дори по-лошо: те не са пристигали.
Миражите навсякъде са същите...
И болката единственo е истинска.
Докато чувстваш - не отпускай пръсти.