Дом

Те скитаха, загубили дома си...

И виждаха частиците му в мислите си.

Докосваше ги с полъха на вятъра.

Поглеждаха се - светваше в очите им.

Съзираха го в бързеите, рукнали

след летен дъжд край мъхестите камъни.

И скитаха. Земята си загубили.

Изтръпнали от ужас, че я няма.

Прозираше през топлината вечерна,
когато мек пожар топеше сенките им.
В мастилените гънки на небето бе,
в сълзата. И във крехкостта на цветето.

Докоснали се - трепкаше по пръстите им.
В ръцете им преливаше от нежност.
Те никога от там не бяха тръгвали.
От онзи дом, дълбоко във сърцето.