Скалите ти раздираха нозете...
- гранитна гръд и лед, и няма свършване.
Денят ти обещаваше небе,
нощта дойде и нещо в теб се скърши.
Къде върхът е никой не ти каза.
(Кога е?) Разтопиха се посоките.
И пръснаха се в стръмното премазани
на вярата ти скършените кости.
А вятърът се вкопчи във ръцете ти,
и злобно ти зашепна да се пуснеш.
Секунда слабост - долу чакат бездни.
Духът ти те предаде преди утрото.
Духът ти забълнува светли изгреви,
над морски брегове, в прегръдка тиха.
Не чакай да те хване принц от приказка.
Героите отдавна си отидоха.
Скалите ти оплетоха косите.
Сама си... Знаеш. Няма път за връщане.
И болката единствена е истина.
Докато чувстваш - не отпускай пръсти.
18 лета по света и у нас
Преди 1 седмица
Докато чувстваш
ОтговорИзтриванеще е само болка...
Отвъд човека
точи си поток
от стъпки неизменни,
само колкото
да вземем за поредния урок.
Но си тече потокът и живот е,
а чувстването наше му е бряг,
по който се затлачват безпосочните
посоки в безпоточния ни бяг.
а какъв е смисълът ?
ОтговорИзтриванеНяма личен смисъл.
ОтговорИзтриванеИма само Смисъл, там, където го няма личното.