Днес отново

Днес отново с теб ни залюля
онзи палав, непокорен вятър,
който духва в миглите ни прах
с дъх на сладко, натежало лято.

Днес в дъждовни локви се разля
онзи огън от размито слънце,
онзи светъл гъделичкащ смях
миг преди със трепет да замлъкнем,

миг преди да зашепти денят,
скрил в гръдта си хиляди въздишки,
и над нас листа зашумолят
и цветя от нищото поникнат,

и преди под твоята ръка
бавно да се завъртят вселени,
леко да се наклони светът,
яркосин, загадъчен и нежен.