Рей Бредбъри - Вино от глухарчета (откъс)

" - Лошо ли ти е, Дъг? - запита Том.
Гласът му долиташе от дъното на зелен мъхест кладенец, изпод водата, тайнствен, далечен.
Тревата шептеше под тялото му. Той отпусна ръка и усети мъхестата ножица на власинките по тревата, усети как далече някъде, чак долу, пръстите пропукват в обувките му. Вятърът въздъхна край ушите му. Светът се плъзгаше, ярък и шарен, по стъкления овал на очните му ябълки и той го наблюдаваше, както се виждат образи, разискрени по кълбо от кристал. Цветята бяха слънце и разжарени петна от синева, пръснати из гората. Птиците прехвръкваха като камъчета, разпилени по огромното обърнато езеро на небето.... Насекомите тряскаха въздуха с електрическа яркост. Десет хиляди отделни косъма порастваха с една милионна от инча на главата му. ...

"Наистина съм жив! - помисли си Дъглас. - Досега не съм го знаел или съм го забравил!"

Извика това гръмко, но безмълвно поне десетина пъти! Гледай, гледай! Вече дванадесетгодишен и чак сега! ....

- Хей, Дъг, да не ти е лошо?
Дъглас викна, сграбчи Том и двамата се претърколиха.
- Дъг, ти си луд!
- Луд!
Свлякоха се по нанадолнището, слънцето нахлуваше в устата им, сипеше се в очите им като счупено лимоновожълто стъкло, задъхваха се като пъстърви, изхвърлени на брега, от смях в очите им излязоха сълзи.
- Не си полудял, нали Дъг?
- Не, не, не, не, не!
Затворил очи, Дъглас виждаше петнисти леопардови лапи в мрака.
- Том! - викна той, а сетне прошепна: - Том ... всички ли на този свят .... всички ли знаят, че са живи?
- Сигурно. Да, дявол да го вземе!
Леопардите затичаха безшумно към още по-тъмни гори, където очите не можеха да се извъртят, за да ги проследят.
- Дано да знаят - промълви Дъглас - О, дано да го знаят."

Darken moon

Darken moon, bloody moon, and bloodstained is the heaven.
Cruel shadows and whirlwinds. Wicked breath of the Death.
Flowers falling to dust, Gardens turned into deserts.
I am waiting for you with my last blind hope left.
I have dusk on my lips; fading stars in my hands,
bleeding scars on the feet. Trying not to feel pain.

Yes, a child am I. Right. But I know all your darkness.
Leaden storms, icy spikes…Burning wounds, purple rage.
Look me Deep in the Eyes. Let me lighten your madness.
Don't you see in my sight twinkling pieces of yourself?

Yet the woods lay in ashes. Quicksands steeped in curse.
All my being is shivering but I know well the price…
You can hurt me, or kill me, or worse, love, but first…
Look … at … me … in … the … eyes.

Червено

А нощите са вишнево горчиви.
С карминени съцветия от вени.
Червеното до болка ме опива.
Избило е навсякъде по мене.

Да, нощите са винаги такива.
Когато не остава даже сянка
от образа ти. И не помня име.
Когато задушаващо те няма.

Когато там, на дясното ми рамо,
криле размърдват разгневени дракони...
И мъничко им трябва за да пламнат.
Докато... затаила дъх те чакам.

Когато вместо тебе лудостта ми
се движи по ръба на всяка клетка.
И буди нощем устните ми с крясък.
И всичко ... до нелепост ... е червено.

-----------
Lacrimosa -- Der Morgen Danach
Lyrics

Архаично

Аз съм стара. Ужасно стара.
С изтъняла коса до корен.
Чак до мислите побеляла.
Със почти изличени спомени.

Като тази женица в парка
- малка градска прегърбена фея -
като дребничката цветарка...
А съм даже по-стара от нея.

Като тези порутени сгради,
скрили в рамките на прозорците
дъх на есенни листопади,
и на бавно повяхнала пролет.

Като бедна старица скрила
до рисунка на замък картонен,
най-красивата рокля в скрина,
подарена от принц на просяци.

Аз съм толкова страшно древна,
в тази тиха самотна утрин.
Със антични следи от сенки,
С разградено червило по устните.

Със среднощни руини сгърчени
в вкоравения грим на клепките.
И съм цяла покрита с бръчки.
Не по кожата, по сърцето ми.