Нощ

Мастилено.
По гънките на мрака.
Дори да си пришия кръпки слънце,
конците ще крещят,
че е измама.
А мракът
ще се дипли до разсъмване.
Дори и да разкъсам тъмнината,
звездите ще ме парят
като въглени,
надупчили броката на безкрая.
Oт тихата си лудост изгоряла,
луната във очите ми ще съска,
че черна нощ е,
друго нищо няма,
под клепките ми ще умират залези,
а здрачът,
натрошен под стъпалата ми,
ще скърца,
ще забива стъкълца,
ще плюе кръв,
ще ми горчи,
до втръсване.

Come

Your touch spreading warm waves all over my fingers.
Falling words into silence. On my face weren’t tears.
Just some drops of the rain. The caress of the spring.
Gentle breath in my hair. And no pain. And no fear.

Come with me in My forest at the edge of the night.
No one never knew this place exists.
There are magical streams bathed all in the moonlight,
Starry trails in the water, sheer light morning mists.

Weeping willows projecting shady grids on the gravel,
Mossy boulders embraced by the reeds, water-lilies,
Tender rainbow reflections at down in the grass.

Come and listen the stories of the whispering maples,
watch the dance of the sun rays and follow the wind...
Feel the heart of the wood. That's nowhere. That's us.

Delirium /en/

(transl.)

Call me when get overriped
The rapsberries in the Garden of sorrow.
When in the dark of the alleys, at night,
quick sands give birth to thin flowers.

Once the hope grows up with purple blind rage
speak loudly, don't stop till I hear your call.
Go, but beware the wind-mills, 'cause they
turn quickly, squeezing phrases, words, all.

When the river stones begin a tender speech
Send me a message of love in a bottle.
But save, if you please, all these banal things
all kisses, and waltzes, and swings near the water.

And if it happens that you dream awake
my stairs in weeds, in deep and slimy swamps
with all the nasty butterflies of pain
over the sheer laces of my deluded mind

Take mercy on me, spare me a day of yours,
borrow me that frail memory of men,
wrap in a paper something little and worthless
and enter my castle, there aren't walls left.

Give me a magic drink to calm that fever down
my eyes are two dusty Atacamas...
Then drop the curtains or make fall the night
and save me, please, from all my madness.

Сънна нишка

Смехът ти се изтърколи по устните,
игриво се заплете из косата ми.
А после се разля като милувка
и нежно ми загърна рамената

онази пролет, скрита между пръстите ти.
Да, зима бе. Но с пукот тих цветята
в скованата от студ земя възкръснаха.
Смехът ти се претърколи. И падна.

На двора нещо с трясък се обърна.
Изграчи странни думи в тъмнината.
Ръцете ми неясно те обгърнаха.
И хванаха пронизващ леден вятър.

На двора се протегна тежка сянка.
Да, сенките тежат. Като отсъствия.
С протяжен вой напука тишината ми.
И нещо в мен, копринено, се скъса.