четвъртък, 6 юли 2017 г.

Скиците на мрака

Студено е. Безцветните реликви
в гората от непостижими истини
хладнят. Към тъмното привикнах,
но не и към студа на мислите.

Мъглите тук са перлено дълбоки,
поглъщат гладно звуците от стъпки,
в памуковите нишки джабъруоки
отваря в хипотезите ми кръпки.

Понякога са толкова големи,
че в тях се рони тъмна пустотата,
а тя наместо всичко да ми вземе,
внимателно зачерня път в краката ми.

Студено е; сред съчките изгнили
в гората от непроходими спомени
ме спъват сиви скелети от миналото,
треперещи от липсата на огън.

Аз стискам здраво скиците на мрака,
измръзналите чернови на всичко;
и само принцът-студ крепи ръката ми.
В гората на умиращите срички.

--
Hurts Like Hell

3 коментара:

  1. не се завръщай във въртопните ми шепи,
    тук слънцето не е пониквало откакто
    дирижаблите на мрака затвориха крехките си зеници,
    а студът разсече с милостиви длани
    безочливото ми сърце на безпосочни пътеки
    с приведена ничком душа
    накъде да вървя - с огнени катинари захлопвам всичко
    и забравям да измисля ключове
    или просто не искам
    тъмното всъщност е толкова искрено
    мъгла по мъгла те изчиства в чисто черно
    (за)винаги



    Прости ми волността, Елси, дойде ми от раз.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Какво прощаване, та това ми е като подарък :)

      Изтриване
  2. Прекланям се пред таланта ти, Повелителке на Мрака! В ръцете ти наистина са черновите на всичко - включително Слънцето! Бъди! Пиши!

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог

Архив на блога