петък, 10 юни 2016 г.

дъждовен апокалипсис

Ще свършат ли сълзите на небето?
Избиват блатни локви по паважа.
Край тях залитат хората нелепо,
като мушици, уловени в паяжина.

Ще спре ли по разкаляни пътеки
дъждът да къса мокрите си струни?
Дали ще затанцува с нежна песен
избистрен вятър в тиха горска утрин,

или нарочно, там в нощта, където
пристъпва сивотата с мътни стъпки,
ще се затръшне входът към небето
и капките ще падат все по-стъклени,

ще потъмнее цветното в очите
и хората ще мръкнат като бездни,
от влагата в душите им ще никне
не фино стъбълце, а болна плесен...

И тъй, дори да спре плачът небесен
на облаците - скръбни дирижабли, 
дъждът, след милиони кални месеци,
човеците ще е превърнал в жаби.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога