събота, 7 февруари 2015 г.

Преди утрото

Скалите ти раздираха нозете.
Гранитна твърд и лед. И няма свършване.
Денят ти обещаваше небе,
нощта дойде и нещо в теб прекърши.

Вихрушката се вкопчи във ръцете ти
и злобно ти зашепна да се пуснеш.
Секунди слабост - долу чакат бездни.
Духът ти те предаде преди утрото.

Духът ти забълнува светли изгреви,
на морски брегове, в прегръдка тиха.
Не чакай да те хване принц от приказка.
Героите отдавна си отидоха.

Дори по-лошо: те не са пристигали.
Миражите навсякъде са същите...
И болката единственo е истинска.
Докато чувстваш - не отпускай пръсти.

3 коментара:

  1. Думи тук няма – само образите, които открих днес:

    The Story Ain't Over

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. ... :) Да така става с милите същества, мили във всеки един смисъл.
      А аз не съм, в нито един.
      .....

      и аз съм там,
      като
      богиня червенокоса на нищите

      В болезнената синева на очите ми
      се давят уморени напеви.
      Изхабени са от невинен смях устните ми,
      порязанa е кожата ми
      от счупените на парченца залези.

      Покровителка на жалките и на безумните,
      на онези, които се олюляват по разбитите улици,
      със прогнили криле,
      и пробити плащeници,
      аз съм малка,
      малка,

      кой ще откликне
      на моето собствено тихо отчаяние,
      сега, когато е изчерпана
      дарохранителницата ми с утехи ?

      Кому да принасям жертви,
      и да горя благоухания?
      Чие име да обвинявам
      за ужасите на безкрая си ?

      Ще бъде ден, и нощ,
      и ден, и нощ,
      без притчи,
      без вселенски смисли,

      когато по закърпените ми накриво одеяния
      ще се търкалят сълзи,
      тежки като камъчета.
      Ще се разнищвам тъмно,
      а луната ще е само
      поредното ми хлабаво,
      изтъркано страдание.
      Дори не медна монета,
      дори не къшей хляб,
      дори не копче.

      Нима не виждаш, страннико,
      ти, който стъпяш плахо,
      че аз съм само
      просякинята на входа?



      ......

      Изтриване
    2. Чудя се какво ли щяхме да се правим, ако беше мило същество... :D

      Изтриване

Търсене в този блог

Архив на блога