неделя, 1 юни 2014 г.

Блясък

Кухненските плочи под гърба ми
носят стерилния мирис на болница
и хладнят малко под тила,
там, откъдето тръгват първите ледени тръпки,
а земята се завърта и отдалечава ... плавно.

Нокътят ми небрежно одрасква гладката повърхност
преди да замре завинаги.

Все си мислех, че в края
декорите се отместват,
а зад тях остава да зее безформена празнота.

Но сега нищо не помръдва по кукленските мебели,
картинките им здраво са се сраснали с мен,
чак до стъкленото на зениците.

Някой ден,
точно преди да порасна,
ще се разклатят и паднат,
като млечни зъбки
от венците на мислите,
докато
не остане
нищо -

купичка с медночервен чай,
покривка
с мирис на гладено, каша и захар,
люлка с олющена боя,
лепкава мушама,
тъмно антре
към друг свят,
пазен от лъскав трилистник.

Така и не успях да премина
през пролуките зад листата
и сега тънка рубиненочервена струйка пълзи по улеите на пода
и няма кой да я спре
няма...
в радиус от десетина и повече галактики.

Криволичи бавно
край бледното вледенено на пръстите,
по онова изтъркано до блясък,
лишено от всякакъв смисъл,
отдалечаващо се
бяло

на плочките
към
Безкрая


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога