сряда, 4 април 2012 г.

Зелено

И натежа, внезапно натежа
ядосаното, неродено лято.
По зидовете зашептя трева,
пролуките в стените разцъфтяха.

Край плочите отвън изби вода.
Покълна слънце в края на перваза.
В прогнилата, изметната врата
покараха листа. Пробиха прага.

Притисна двора цветна тишина,
погреба всички звуци; и остана.
И слушах дълго как руши света...
(От покрива покапаха лиани.)

И натежа. До болка натежа.
По устните ми думите умряха.
По миглите ми легна болен цвят,
нагърчен, упорит и неувяхващ.

Край клепките ми плъзна грим-синчец,
изви се като плевел задушаващ.
Заседна на обвивка от сърце.
И тръгна... бавно ... да ме заличава.

*
http://www.youtube.com/watch?v=yqxHWZ4GOVc

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога