Аз искам да съм с вятърна коса а там, на челото ми, да проблясва лято.
Да се провира топло пролетта
в зеницата ми уморена, във която
небрежно се е пукнал розов цвят.
Аз искам себе си край теб да разбера.
Дали съм зима сребърна или съм злато
дали съм малка птица с рехави пера
дали съм феникс с пепел по крилата...
Аз искам себе си до теб да разбера
и всичко ще е толкова красиво.
И всичко ще загуби тежестта
на вечните ми трепкащи умирания
а аз ще съм кашмирна топлина,
в която си записал името си.
А в името оставил си следа -
като във тайна пощенска кутия
с олющена от изгреви боя,
изгубена от хиляди години...
На дъното - красива тишина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар