понеделник, 1 ноември 2010 г.

И искам...


Аз искам да съм с вятърна коса
а там, на челото ми, да проблясва лято.
Да се провира топло пролетта
в зеницата ми уморена, във която
небрежно се е пукнал розов цвят.

Аз искам себе си край теб да разбера.
Дали съм зима сребърна или съм злато
дали съм малка птица с рехави пера
дали съм феникс с пепел по крилата...
Аз искам себе си да разбера
и всичко друго ще е толкова красиво.
И всичко друго ще загуби тежестта
от вечните ми трепкащи умирания

а аз ще съм кашмирна топлина,
където си записал името си.
Където си прикрил за мен следа
в напуканата пощенска кутия
с олющена от изгреви боя,
на хиляди, на хиляди лета...
Където ще стои едно "обичам те".

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога