понеделник, 9 февруари 2009 г.

Сънна нишка

Смехът ти се изтърколи по устните,
игриво се заплете из косата ми.
А после се разля като милувка
и нежно ми загърна рамената

онази пролет, скрита между пръстите ти.
Да, зима бе. Но с пукот тих цветята
в скованата от студ земя възкръснаха.
Смехът ти се претърколи. И падна.

На двора нещо с трясък се обърна.
Изграчи странни думи в тъмнината.
Ръцете ми неясно те обгърнаха.
И хванаха пронизващ леден вятър.

На двора се протегна тежка сянка.
Да, сенките тежат. Като отсъствия.
С протяжен вой напука тишината ми.
И нещо в мен, копринено, се скъса.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога