Какво имаше вън,
помниш ли?
(Не вярвай...
в шепота на заскрежените стъкла,
звънчетата на рекламите,
белобрадите картинки на спомените.)
Прозорецът ни е само красив декор,
весела картичка
с гирлянди-снежинки и борови клони,
с приказна горска пътека
пред прага ни...
В Къщата е топло и меко,
лудува огънят в огнището
хвърля по стените кадифени сенки
- фрески от миналото.
(Какво имаше вън...
помниш ли?)
Ръката ти се отпуска,
натежала от чашата с тъмно вино,
клепачите се притварят
сред мирис
на портокалови корички и канела,
червено-зелени лампички
мигат по гладкото на бузата ти,
докато вън,
вън здрач на парцали
