Последен ден от края на света.
На улицата се препъва зомби.
Прокъсан вятър вие из града
с разбитата количка на бездомник.
Сирените издъхват в тишина.
Догарят птици в пламналите храсти
- не феникси; машини от метал -
просветват в тъмнината и угасват.
Отдавна на прозореца стоя.
Вън всъщност няма никаква опасност.
Помахва край отсрещната стена
усмихнат клон в отломките пораснал.
Проблясва в мрака шепнещият прах.
Там сенките мутират безопасно.
Но вътре зад стъклата на ума,
облъчени, жестоки, неподвластни,
надеждите надигат скърцащ глас,
протягат пръсти в тъмните тунели.
Повярвали в безкрая на света,
и в края му дори не са умрели.
