Щастие

Крехка е направата ти,
Щастие,
от първа до пета нишка,
от седма до последна -
къса се тъканта на сърцето ми.
Просмуква се като кръв времето,
времето за обичане,
времето за омраза,
капе през грубите шевове

издъхвам от безразличие,
Щастие,
в равнината на чувствата,
в плоскостта без врагове, без приятели,
крехка е направата ти...
пропуквам се
от всеки възпрян порив,
от всяка въздишка.

Исках да пея за любовта,
да бъда бляскав герой,
или красива принцеса,
но недостъпна е все така сцената -
бягам в чужди сърца,
задушавам се под чужди маски,
давя се в чужди чаши
а гласът ми
пресипва.
Пресипва.
За песента на живота.

Im frozen to the bones, I am...