drakein *

очите ти са плачещи кристали
с такава чистота
пронизват
блатистото
на душата ми

на дъното от векове
стържат останки от кораби
трески от прекършени мачти
ръждиви съкровища
тъмни реликви
парадоксални миди
екзотични сенки
(ти)

как не пусна ръката ми
през дългите скокове из времето

как продължи да дишаш,
докато се задавях с песъчлива вода
при всяко раждане

как изтърпя слепотата ми,
раните, които нанасях насън по пръстите си
резките, които се вдълбаваха в ириса ми
при всеки ужас

как изтърпя
изпиляващия костите писък,
жужащата болка
по краищата на нервните окончания,
изначалния мрак, промъкнал се
в беззвездното
на зеницата ми

как?
дори и
след толкова разчитане на надписи
пак не зная тайния код на
безкрая ти


*drakeîn, aorist active infinitive of δέρκομαι ‎(dérkomai, “I see clearly”), probable etymology of "dragon".

Епицентри на главоболието

Като самотника,
който присяда на моята пейка
и пали цигара,
като камъче в обувката,
което убива цял ден,
(и напомня)
като песъчинка в окото
(и напомня, че)
като предупредителното прескачане на сърцето
преди да извикам,
(че нещо ужасно пропускам)
като строшен сервиз,
(се изплъзва под пръстите)
като прискрипване на врата,
(неуловимото)
като пулсиращо главоболие отдясно,
(което...)
отвсякъде
(което иска, по дяволите, да разговаряме!)
като изкривяващ се кръгозор пред потъващ илюминатор,
като препъване по стълби
(да разговаряме, разговаряме, разговаряме, разговаряме)
като обръщане на нокът
като гневни думи на събуждане
(когато искам да мълчим)
като разминаване
(да мълчим)
като нас
(да мълчим, да мълчим, да мълчим)

е символично съществуването.

*
Когато протяга за миг ръката си,
прозират
през клетките му
пукнатините на света,
фините драскотини на безкрая.