Аз забравих във повей на вятъра
своя свят... Избледня пред очите ми;
там на прашната улица някъде
между вехтите стълби и жиците,
де замрял е денят сред лехите
с вкаменено от древност мушкато,
а пък времето в сухите жилки
из тунели без изход се мята.
И се вглеждам нагоре, където
в лабиринт от балкони разбити
се процежда по малко небето,
по просторите с дрехи се стича.
Зад прозорците стари проблясват
побелели коси и дантелен
отразява листата си брястът;
а в стъклото се срещат вселени.
И присядам на плочите, в края,
с безполезни монети и други
над главата звезди. Без да зная
всяка сутрин дали се събуждам
или просто заспивам тогава,
или моят свят сънен е чуждият.
----
"Now I do not know whether I was then a man dreaming I was a butterfly, or whether I am now a butterfly, dreaming I am a man.” ― Zhuangzi, The Butterfly as Companion
