Антологията "За спасяването на света"

До 20 октомври 2013 г. Човешката библиотека копнее за корица на предстоящата антология „За спасяването на света“. Конкурсът е отворен към всички български художници. Пълните му условия ще откриете тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=3903

„За спасяването на света“ е втората антология с българска фантастична проза в поредица „Човешката библиотека“. Антологията включва 48 текста с над 1000 страници обем; разгледайте съдържанието ѝ. По-ценното ѝ според нас обаче е, че всеки от текстовете е за важна тема: такава, която наистина вълнува автора, а оттам има и по-голяма вероятност да развълнува нас, четящите.

(„Свят“ и „спасяване“ ги разбирайте по най-широките и невъобразими начини.;)

„За спасяването на света“ ще излезе и в електронна, и в хартиена версия. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия няма DRM защити и се разпространява на принципа „читателят плаща ако и колкото пожелае“. Всички приходи от антологията се разпределят между творческите участници: автори, съставители, редактори, коректори, художници и оформители. Мисия на Човешката библиотека от самото ѝ начало е да създава достойни условия за всички творци, български и чужди. Един от начините е такъв: когато вашите пари стигат директно при творците.

За да достигнем до повече читатели, имаме нужда от помощта ви:

1. С предварителни поръчки - особено ако искате хартиена бройка от антологията. Хартиеният ѝ тираж ще зависи изцяло от поръчките, които получим до март/април.

2. С разгласа – сред вашите четящи приятели.

3. С каквото друго се присетите. Изданията и деянията на Човешката библиотека са обнощностни – те имат шанс (и смисъл) да се сбъдват само когато ги подкрепят читателите като общност.:)

Неовладяно (rmk)

Този дом с разкривени стени,
с подменени ъгли, с натежали греди,
с прегорели прозорци...
Този дом няма как да е моят.
Нито кривият зрак от лъчи, нито черните клони
от огън,
нито свитата в гърч светлина.

Няма как тази есенна болка,
няма как (няма как)
да е моята ...

Този двор разграден, с умъртвени листа,
с подивели лехи, с разпилени следи,
с прекатурени спомени...
няма как да е моят.
През нощта сляпа вещица тук е превърнала всичко във кал......

Когато юнаците са злодеите и обратното; а всичко е любов :)

"Колко време е минало - не знам. Не знам дали още не минава, защото не мисля, че в момента се движа през някаква реалност. Не усещам Зандрия, а само чрез нея изпитвам реалностите. Сякаш заспах в оня миг, картини и случки минават пред очите ми като в рамка, като движеща се снимка, някои от тях бяха спомени, други - мечти, трети - алтернативи. Това ли е безвремието? Понякога протягам ръка да докосна някоя картина с умиление, понякога протягам юмрук да разруша друга. И в двата случая не успявам - сякаш не съм част от нея, сякаш съм страничен наблюдател."

("Приказки за Юнаци и злодеи" I)

Има една сграда, която видях наскоро и която ме порази. 

Сега ... сигурно на света има много по-внушителни сгради, но тази е моята.
Тя сякаш беше градена от няколко архитекта едновременно. Първото, което си помислих беше, че на това място са се събрали четири паралелни вселени и сградите от тях са се врязали една в друга, образувайки уникално красиво, несиметрично съчетание от форми, оттенъци, текстури, височини и архитектурни стилове. Четирите ъгъла на покривната повърхност бяха на различни височини, с различни кули или въобще без. По стените имаше напластявания, които на места избиваха над останалите, сякаш стените на няколко църкви минават една през друга... 

Да се напише книга с много разказвачи (много реални автори) е като опит да се създаде многоизмерен макет на видяното – то никога не е едно и също през различните възприятия, а при преплитането на много погледи се получава картина далеч по-близка до реалността от тази, която можем да получим, ако четем само един автор. Защото онази реалност, която е отвъд нас, не е равностойна на индивидуалната реалност в главите ни; за да се доближим до външната реалност (тази на цялото) е необходимо да видим напластяването на колкото се може повече погледи, оформящи някакво подобие на онова, което наистина се намира или случва там, "навън", на една ръка разстояние от нас, така, както е възприето от всички негови очевидци наведнъж.

Докато четох тази книга, у мен имаше няколко версии на ставащото в нея, умът  ми се опитваше да събере фрагментите, но резултатът беше ей такъв, многоизмерен.

A усещанията.... Там вече, където линейно-сюжетното не е от значение, беше много по-лесно. Защото този странен и любопитен градеж се крепеше на вложените в него емоции - любов, огорчение, любов, омраза, загуба, още любов ... И нескончаем стремеж към единение с тези, които обичаш. Със света и живота.

Не всяка книга е за всеки. И всеки има своите книги. 
Някои послания могат да бъдат чути само когато е много тихо.
Някои врати остават затворени.
Някои се отварят само за определени пръсти...

И това е хубаво :)

And Forever More

***
Там, където сенките на гномона се удължават невъзможно 
и се разтрояват 
в един невъобразим свят,
където на хоризонта се мяркат причудливи кораби,
летящи и начупени,
с повече измерения по мачтите от допустимото,

там, изхвърлена на брега,
извайвам думите си от пароски мрамор,
от кедрово дърво,
от бяла глина,
оформям внимателно всяка тяхна сричка,
точно толкова, колкото да ги чуеш,
точно толкова, колкото
да не ги разберат други,

има свещена мярка за всичко.

(Из "Едно")