Бягай... (remake)

Когато с теб повеждахме армади,
опънали с душите си платната,
към злобата на някой Торквемада,
сред пламнали от ярка лудост клади,

вървяхме, само път напред да имаше,
не спирахме, когато ни болеше,
пълзяхме, изтощени от умиране
и раждане. Пълзяхме, безутешни ...

Кръвта пролята бавно ни пречисти,
от дробовете кашляхме безумия.
Съсичахме във себе си безсмислици
с фатални като меч двуостър думи.

Но твърде скоро след това заспахме,
пропити от фалшивото величие.
Безкрайно уморени да се мразим,
все още неузрели да обичаме.

Днес знакът на дланта ти значи милост,
покълнала дълбоко във сърцето
и в тънкото на пръстите ти скрита.
Опивай ме, но само със утеха.

Недей събужда, моля те, надеждата,
че някой ден отново ще си върна
онези непристъпни стари крепости
и корабите в бездната обърнати.

Недей разгаря болната ми вяра,
погубила в мен две-три Александрии.
Ела и затвори с дъха си раните,
вземи си всички спомени. И бягай.