Чернобяло /II/

Окапаха шахматните квадратчета
от робата на нощна пеперуда.
И белите посипаха стъклата.
А черните покриха свода лунен.

Нагъна нощ балкони и первази
и в тъмното ъглите им размести.
Безкрайно леко, колкото да влязат
през отворите малки черни сенки.

А царят и царицата на мрака
угасяха един след друг прозорци,
и, дребна бяла пешка в чернотата,
в последния си ход преди умората,

опитвам да си спомня за цветята,
които зад дъската избуяват,
опитвам да си спомня светлината си...
Но гасна. И сънувам чернобяло.

Недовършени приказки

Имам си там, на таванче едно,
малко прозорче към детството.
Точно до него, в скромен обков
- вехто сандъче с вълшебства...

Слънчева шапка на сини ресни
с чифт непослушни обувки,
смъкнати чак от тавана звезди,
пръснато кубче на Рубик,

жълти, с разкрачени букви, писма,
бледи изрезки от вестници,
крехки хербарии, птичи пера,
смачкани книжки с принцеси.

И стъкълцата на калейдоскоп,
с блеснали шарки по рамката.
Малки шишенца със надписи сто,
дето ме правят по-малка.

Имам в сърцето си прашен таван,
с цветно прозорче измислено.
Случва се с трясък да хлопна вратата му,
щом си почерня мислите.

Казвам си - глупости. Хвърлям ключа.
Губя го някъде в ниското.
После до късно над мен трополят
куп недовършени приказки.


Neverending Story
Нашето детство