18 лета по света и у нас
Преди 1 месец
петък, 27 юли 2012 г.
Cara Dillon - Black Is The Colour
"Set me as a seal upon your heart, as a seal upon your arm, for love is strong as death... Its flashes are flashes of fire, the very flame of the LORD. Many waters cannot quench love, neither can floods drown it."
Song of Solomon 8:6-7
понеделник, 23 юли 2012 г.
неделя, 27 май 2012 г.
И се събуждам
И се събуждам понякога, знаеш ли...
и се събуждам друга.
Лека, копринена, тиха, сияеща,
главозамайващо влюбена.
Стъпвам на слънце по плочките в кухнята
смигвам през смях на небето,
в синята утрин бляскави пухчета
падат на лодки в кафето ми
и се събуждам, за бога, невярваща,
някой нашепва в косите ми;
вазите, вместо с цветята увяхващи
са се покрили с изгреви
даже часовникът се е преместил
в светло неслучено минало...,
а огледалните рамки несреща ми
сребърно са се размили
някой е хванал лицето ми в шепи,
някой така ме обича.
После загубвам земя под нозете си...
После загубвам всичко.
и се събуждам друга.
Лека, копринена, тиха, сияеща,
главозамайващо влюбена.
Стъпвам на слънце по плочките в кухнята
смигвам през смях на небето,
в синята утрин бляскави пухчета
падат на лодки в кафето ми
и се събуждам, за бога, невярваща,
някой нашепва в косите ми;
вазите, вместо с цветята увяхващи
са се покрили с изгреви
даже часовникът се е преместил
в светло неслучено минало...,
а огледалните рамки несреща ми
сребърно са се размили
някой е хванал лицето ми в шепи,
някой така ме обича.
После загубвам земя под нозете си...
После загубвам всичко.
сряда, 4 април 2012 г.
Зелено
И натежа, внезапно натежа
ядосаното, неродено лято.
По зидовете зашептя трева,
пролуките в стените разцъфтяха.
Край плочите отвън изби вода.
Покълна слънце в края на перваза.
В прогнилата, изметната врата
покараха листа. Пробиха прага.
Притисна двора цветна тишина,
погреба всички звуци; и остана.
И слушах дълго как руши света...
(От покрива покапаха лиани.)
И натежа. До болка натежа.
По устните ми думите умряха.
По миглите ми легна болен цвят,
нагърчен, упорит и неувяхващ.
Край клепките ми плъзна грим-синчец,
изви се като плевел задушаващ.
Заседна на обвивка от сърце.
И тръгна... бавно ... да ме заличава.
*
http://www.youtube.com/watch?v=yqxHWZ4GOVc
ядосаното, неродено лято.
По зидовете зашептя трева,
пролуките в стените разцъфтяха.
Край плочите отвън изби вода.
Покълна слънце в края на перваза.
В прогнилата, изметната врата
покараха листа. Пробиха прага.
Притисна двора цветна тишина,
погреба всички звуци; и остана.
И слушах дълго как руши света...
(От покрива покапаха лиани.)
И натежа. До болка натежа.
По устните ми думите умряха.
По миглите ми легна болен цвят,
нагърчен, упорит и неувяхващ.
Край клепките ми плъзна грим-синчец,
изви се като плевел задушаващ.
Заседна на обвивка от сърце.
И тръгна... бавно ... да ме заличава.
*
http://www.youtube.com/watch?v=yqxHWZ4GOVc
петък, 24 февруари 2012 г.
Корени
Премазваща е древната безмълвност
на бавното пътуване към корените.
По пътищата ме застига стръмното,
зелените поля остават долу.
Ще хвърля всички топлещи обвивки.
И дълго ще стоя по върховете;
докато някой ден не ме повика
шептенето на житото в полето,
докато някой ден не ме помилва
жуженето на пролетния вятър;
сега обаче пътят ми е зимен
и трябва да се помиря с земята си
и трябва да се помиря с дедите си,
защото от кръвта им боледувам,
защото от дъха им съм пропита,
а всичко друго, дето съществува
оттатък тъмнините на тунела,
в среброто огледално и зад прага,
зад булото от гъста неизвестност,
да, всичко друго, по което страдам,
се крие всъщност.. в чашката на цвете.
И няма да достигна до небето,
докато не усетя с длан земята,
докато не докосна с обич себе си,
докато не благодаря за хляба си.
на бавното пътуване към корените.
По пътищата ме застига стръмното,
зелените поля остават долу.
Ще хвърля всички топлещи обвивки.
И дълго ще стоя по върховете;
докато някой ден не ме повика
шептенето на житото в полето,
докато някой ден не ме помилва
жуженето на пролетния вятър;
сега обаче пътят ми е зимен
и трябва да се помиря с земята си
и трябва да се помиря с дедите си,
защото от кръвта им боледувам,
защото от дъха им съм пропита,
а всичко друго, дето съществува
оттатък тъмнините на тунела,
в среброто огледално и зад прага,
зад булото от гъста неизвестност,
да, всичко друго, по което страдам,
се крие всъщност.. в чашката на цвете.
И няма да достигна до небето,
докато не усетя с длан земята,
докато не докосна с обич себе си,
докато не благодаря за хляба си.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
