сряда, 1 март 2017 г.

borderline personal order

Тази сутрин си тръгнах.
Пропълзях по стените.
Запилях се зад ъгъла.
Завалях ситно, ситно

да измия онези
замъглени витражи,
да с-валя греховете
в локвички по паважа.

Да измокря крадеца
и героите даже,
да пречистя слепеца
в мене стар и прокажен...

Но ме стрелна студено,
в прашен вихър отнесе,
хипнотично вретено
Станах тъмна и есенна.

Станах сива от сънища
мътни и непробудни,
със разкаляни пътища
и с врати изкорубени.

Капех все по-накриво,
да не падна опитвах
в тази сутрин мъглива.
И сълзях ситно, ситно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога