неделя, 4 януари 2015 г.

Infinity

Ще се родят децата ни, любими,
през някоя прекрасна топла есен.
Небето ще е необятно синьо,
земята ще е още въззелена.

Край тях ще се разнася песен птича
зад нежните завеси от коприна.
А вън ще бъде въздухът различен,
като в картина...; не, като на кино.

Ще вдига вятър златни малки вихри,
красиви, като топлото в очите ти.
И тихичко ще ми прошепнеш името,
незнайно име, още неизричано.

Навън ще е разкошна топла есен.
А в дланите ти кротко ще примигват
децата ни; деца от друго време.
И толкова да видя само, стига ми.

Търсене в този блог

Архив на блога