четвъртък, 22 октомври 2015 г.

Зима

И...
непотърсено след мрачен ден дете -
се сви сърцето ми
на сивкавия пристан.
Рибарите покриваха мечтите си
с брезент
под кръпките на мрежите си...
Тихо
очаквах да ме срещнеш тази утрин.
Със поглед морскосин и топло слънце
в къдриците ти пламнало.
И прашен,
и уморен
бездомен,
гладен,
дрипав,

да паднеш във ръцете ми,
да паднеш...,
да прихнем като скитници,
такива
красиви, пакостливи,
безпризорни,

но вместо теб се втурна бурен вятър
със дъх на заскрежени водорасли,
олющена боя,
дъски прогнили...,
и вкус на изветряло тъмно
вино.

И вместо теб, в нозете ми,
предсрочно,
- изхвърлена на сушата медуза -
се блъсна полужива
зима...
Зимата.

6 коментара:

  1. ами идва зимата, при някои по-рано от астрономическата...

    ОтговорИзтриване
  2. Моето усещане е, че зимата започва добре при теб - край морето, малко носталгично, но много красиво и романтично :) Когато се наслаждавам на твоите морски картини, винаги
    съм си мислил, че освен талант за тях са необходими и много, много животи край морския бряг :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. (Красотата е в окото на гледащия, знаеш ли ? :)
      ... Размисли ме за животите край морския бряг.
      Има брегове, които плашат. Но и такива, които съживяват духа, и изцеляват.

      Изтриване
  3. Мислех си, Нее-чан, покрай тия скорошни писма (и месеци, и месеци преди това – в промеждутъчните проблясъци, когато можех – да мисля): какво му е на детето у нас, като не го търсят? Особено в мрачен ден?

    Тук следват много многоточия, за още недоизболени, недоотразени думи. Тях (думите) ще ги оставим за когато съвсем си припомня да мисля. Сега искам да ти оставя едно слънчице:

    >O< (представи си и лъчите му нагоре и надолу)

    – да ти подсладява зимата. :)

    (Мислех си какво ти е на теб, като не те търсим. Ако ти си си мислила на мен какво ми е – нека на живо, че е сложно.)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Стихотворението е писано преди години. Не е нещо, предизвикано сега; това са стари плевели с много разсейки и един основен корен: "Непотърсеността е естествена последица от онова, което представлявам и от онова, което е писано да бъда."
      Това е моят опит.
      *
      Благодаря за слънчицето. Отразявам обратно към теб, с много хубаво чувство. :)
      Другото е дълъг разговор-неразговор.

      Изтриване

Търсене в този блог

Архив на блога