вторник, 9 декември 2014 г.

Приказки за Юнаци и злодеи: "Зелена?"

Едни пазят природата, защото им е казано, че така е редно да се прави...
Други - защото искат да им е красиво; защото са духовни; защото увредената жизнена среда би станала непоносима за тях; защото биха претърпели финансови загуби; защото искат да се харесат на някого; защото е модерно.
А има и такива, които пазят живота, защото им е скъп. 
Не само собствения си живот, те не се идентифицират само със себе си и с личното си оцеляване, нито с оцеляването на общността, в която живеят, нито с оцеляването на човешкия вид въобще... Това са хората, които не нараняват природата не за друго, а защото съ-чувстват на всички форми на живот. Причинената на живо същество болка разболява и тях, бездушието на нараняващите им отваря рани...
Те биха пазили природата дори да нямаше правила и забрани, дори да нямаше опасност от влошаване на жизнената им среда и дори това да не им носеше никаква изгода. Такова именно е съ-усещането на света, което пропива всяка дума в тази Приказка, прозира в жестовете, в отношенията, в мълчанията, в болката. Една особена чувствителност, която прави героите хем приказно силни, хем опасно крехки, но през цялото време - в красива хармония един с друг. Такива за мен са истинските защитници на природата, тези по дух и сърце.

И ... може да има много зелени, наистина зелени разкази, но само някои могат да ме докоснат така и да ме приобщят към нежната задруга на Земята - този наш синьозелен  дом, може би символ на друг един, изначален дом, първообраз на всички останали, от който сме пропълзели някога, някъде ...
Дом.:)

"Приказка за Юнаци и злодеи: Зелена" можете да намерите сред останалите Приказки някъде  тук.

2 коментара:

  1. „... и да ме приобщят“
    (и дом да ми дадат...)

    Ммммммм!

    (А в очите ми – онова пак дете...)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. (Прекрасно дете, прекрасно ... :)

      ... и сме шепот от прах и кикот
      тази сутрин добили форма ... ;)

      Изтриване

Търсене в този блог

Архив на блога