понеделник, 5 април 2010 г.

Утринта на въздишките

Ти вземи ме, магьоснико, с теб,
в утринта на въздишките леки.
Там, където с елмазен пастел
тишината рисува небето.

Там, където се вие света,
с неоформени още пътеки;
и където се раждат слънца
от душата на огнено цвете.

Аз ще бъда покорен слуга,
ще разделям пред тебе морето.
Ще изгребвам след буря вода,
докогато подгизне сърцето ми.

Ще утъпквам пръстта във краката ти
там, където, със нокти от здрач,
тъмнината разкъсва земята.
Ще утъпквам. И няма да плача.

И ще крача тъй близо до теб,
в долината на нежните птици.
Там, където дъгата расте.
Там, където ти ме обичаш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога