понеделник, 22 февруари 2010 г.

Блясък

Нежно ме мами утрото.
С зайчета по чаршафа.
С малки слънца в закуската,
призми от палав блясък.

Скърца и по дъските,
шари навред перваза,
шушне по стари листи
с дъх на кафе и лято.

Свири на раковина,
пълна със морски пясък...
Шепне ми твойто име,
пише го по ръката ми.

Втурва се във очите ти,
толкова много искани.
Зная... Не са истински.
Аз те изваях с мисли.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога