неделя, 22 ноември 2009 г.

Тежко се диша

Бледа зора. В чашите с чай
бавно топи се луната.
Блясва нащърбено стар порцелан.
И по небцето ти пари.

Ти ли си там, или димът
вае илюзии в сиво.
И през прозореца черният път
съскащо ме залива.

С цвят на дърво, с блясък на мед.
Стаята тихо ме дави.
Тежко се диша в седем без пет.
Въздухът реже рани.

Мислих за теб, тъжно за теб,
и те рисувах с въздишки.
Тежко се диша. Въздухът - лед.
A тишината ... космична.

1 коментар:

  1. А точно в тази тишина се ражда битието,
    или конкретно - други пътища...

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог

Архив на блога