неделя, 6 януари 2008 г.

Снежнобяло

Снежнобяло пред погледа, празно,
отразява прозорецът нищото.
Вън отново мъглата открадна
Цветовете и сенките, всичко.

Скреж одрасква ме с нокти дантелени,
пръсти ледени примката стягат,
всичко в мен е замръзнало; с мен ли си?,
аз от болка не ти отговарям.

Ти пристъпваш по път от кристалчета,
леден дъх впива нокти в сърцето ти.
Носиш цвете срещу забравата
и с любов го оставяш в нозете ми.

Търсене в този блог

Архив на блога