петък, 15 септември 2017 г.

Златни писъци

две-три стъпки по обратното на деня.
бях ли
или сънят призори ме нашепна?
аз се сривам без дъх по вълните на златния бряг
а горчивите капки са моя единствена дреха

там далече далече проскърцват в открито море
изтънелите мачти от кораба стар на мечтите
аз ли съм,
или просто водата бълнува във мен
или вятър да вземе моята форма опитва?

разкривена фрегата до Острова
от предишния ден,
по изгнилите летви платната люлеят продрани въздишки
аз не съм, не
не съм - уморено небе
мои образи в своята етерна роба завива

две-три стъпки по обратното на деня
тихи думи дочувам
сякаш с моите устни проплаква сподавено нищото
и се сривам до кости по златния прах на брега
а от мен се разлитат
на ято
жар-
писъци

*
Dragonland

Търсене в този блог

Архив на блога